Америка, бюрокрацията и неуспешните успехи

Съкратена дълга история за изпитанията, пред които бях изправен за да отида до другия край на света. И как не успях, заради бюрократичния ред на Щатите и незнанието…

В края на миналата година, една студена зимна вечер, Ивето, редакторката на Green Bulgaria, ми изпрати един линк по скайп. Отворих го и научих за World Summit Youth Awards 2009. Бях изненадан, че има такава програма, още повече, че имаше и български вариант на сайта. Бързо проучих и 2 седмици по-късно купих домейна www.greenbulgaria.org. Целта беше създаване на уебсайт, който отговаря на една от целите за развитие на милениума на ООН – и аз избрах „Go Green!“. На първи март сайта беше пуснат и документите изпратени в последния момент. Май месец получих email, че са харесали проекта ми и въпреки, че не е между 3мата победители, е подгласник. Наградата бе конференция в Мексико, на другия край на света. Поради върлуващия там свински грип, нещата бяха изместени за септември месец. И получих всичко – билети, подготвих багажа си, абсолютно всичко, самолетът излиташе на 1ви септември (вчера) в 6:20 сутринта.

Но разбира се, случи се нещо неочаквано. На 28 август (миналия петък) се обадих в Посолството на САЩ, за да проверя дали имам нужда от американска виза, защото щях да се прекачвам в Чикаго и… кой знае. Оказа се, че за 5-6 часов престой на летище ти е необходима транзитна виза. В рамките на 2 часа си уредих интервю и до края на петъчния ден имах всички документи на лице.

В понеделник сутринта се явих на интервюто за визата. След като чаках известно време, ме извикаха. Консулката, която ме интервюираше беше чаровно младо момиче и ме одобри за визата. Каза, че ще направят всичко, което могат (“We’ll do our best“) да ми осигурят визата преди края на работния ден – посолството затваря в 17 часа… Интересен момент беше, че същата сутрин Марги Хранова и синът й също кандидатстваха за виза.

По-късно същия ден, след няколко обаждания, последното от което в 16:40, се оказа, че визата все още не е готова. Нямаше никакъв шанс да има някакво развитие за 20 минути, а на следващата сутрин отваряха в 8:30 – 2 часа след полета ми.

И така, събудих се, оправих се, излязох, стигнах до посолството, влязох, взех си визата, излязох и бях щастлив. Оказа се, че имам туристическа виза за една година напред. В момента се чудя дали изобщо има такова нещо като транзитна виза… Ако системата беше гъвкава, може би такива визи щяха да стават за броени часове. Но не е гъвкава, има си ред, непоклатима бюрокрация.

Тази бюрокрация може да те докара до лудост…

Може би щях да съм по-щастлив ако си бях получил визата и бях заминал. Щеше да бъде прекрасна обмяна на опит, intercultural exchange. Но най-доброто на посолството не бе достатъчно добро, поне за мен. Разбирам, че и аз имам вина в случилото се, ако бях проверил по-рано, всичко щеше да е наред, но кой да предположи… И все пак искам да благодаря на американците, че ми дадоха шанса да се явя извънредно на интервю и поне опитаха да изкарат визата навреме.

Поука: Ако пътуваш до някъде с прекачване през Щатите, трябва ти виза! Човек от консулския отдел ми обясни, че без значение дали се прекачваш, за да се качиш на самолет за Америка, ти е необходима виза. Освен това, имайте напредвид, че техническото време за отпечатване на визата, което всъщност ме провали, е поне един ден, защото всички събрани данни се изпращат за проверка във Вашингтон и чак след това се изработва документа.

Ако имаш въпрос, с радост ще ти отговоря. От цялата тази ситуация натрупах опита на 100-годишен мъдрец…

Снимка→

Статията е публикувана на 2 септември 2009г. в Дневник и има 1 коментар. Към нея са добавени етикетите Америка, бюрокрация, виза, интервю, Мексико, посолство, пътуване, ред, САЩ. Сподели във Facebook